АРТУР

Ари на 8 месеца

Ари на 3 г.

на 4 г.

на 6 г.

Артур или Ари, както го  наричаме с много обич, бе палаво дете. Беше добър ученик, но около него все ставаше нещо. Беше в V клас и един негов приятел го накарал да отидат да се къпят на канала край Шумен. Дълбоко бетонирано съоръжение със зеленясали стени, пълно с течаща вода от язовира. Сърцето ми се сви. Метнах се на мотора и тръгнах да го търся. На 2 км от града го видях да се връща. Като се прибрахме у дома му дръпнах един здрав бой, за да знае друг път. Не мина и година и не отишъл на едно училищното празненство, в което имал и участие. Вечерта го питам къде е бил, а той ми отговаря че отишъл на басейн. Нали там имало спасител!!??!... Веднъж докато си оправям колата пред блока съседа ми казва, че Артур паднал с колелото в стълбището пред входа. Хукнах нататък и видях сякаш вързоп кървави дрехи. Грабнах го и му завъртях две яки плесници, за да  дойде на себе си, но не можеше да се държи на крака. Грабнах  го на ръце, а един съсед за секунди монтира двете предни гуми на колата. Слезе и жена ми и с включени фарове и клаксон потеглих към болницата. Там му зашиха кожата на челото и искаха да го задържат в болницата заради комоцио, но той ревна и Мари подписа декларация, че ще го вземе у дома. На връщане ме спря милиционер, на кръстовището до профсъюзния дом, защото преди половин час съм минал на червен светофар. Накарах го да се наведе и да види детето с превързана глава... Прибрахме се и Ари, вече дошъл вече  на себе си. пита: - Мамо, ще ме пуснеш ли да играя с децата пред блока... Беше около 6-годишен, когато започна да взема уроци по пиано, а  като ученик  почна да учи и тромпет. Беше в седми клас, когато свири на концерт в читалище "Д.Войников". След това взе първа награда за една  инструментална пиеса за тромпет на анонимния конкурс "Братя Андрей и Веселин Стоянови". През 1984 г. вече бе вече ученик в музикалното училище "Добри Христов" във Варна. Завърши през 1989-а. Беше време да отиде войник. Срещам един ден капелмайстора на военноморския оркестър и понеже ми бе състудент го питам дали не би могъл да вземе сина ми в оркестъра. Отказа ми. По същото време ми се обади един офицер от трудови войски и пита иска ли Артур да бъде войник в трудови войски. В щаба ще има естраден оркестър...

Ари новобранец 1989 г. и в бигбенда на Строителни войски. Баща и син на корта, след оспорвана битка Баща и син на корта, след оспорвана битка Служи една година и  като се върна у дома каза: - Започвам да работя. - Къде бе Ари?питаме го, а той отговаря - В "Родопа" - общ работник!!!! След няколко месеца  ми казва: - Татко искам да уча в Музикалната академия. Зарадвахме се. Отиде в София и се обади по телефона, че преподавателя го харесал но... "трябва да взема няколко урока". На приемните изпити се представи блестящо. Единствен от 30 кандидата за държавна поръчка. Приеха го с отличие и завърши с отличие. Изпълнението му на сцената на Двореца на културата в София го признаха за дипломна работа и му дадоха  и магистърска степен. Като се върна във Варна вече имаше две предложения за работа: Солист във Варненската филхармония и солист във военноморския оркестър. Той избра флотския оркестър заради високото заплащане и заради традицията /Аз нали съм бил също солист на този оркестър/. Мина една година и сержант Артур Мисакян получи покана да свири в чужбина с една известна  в скандинавските страни група "Топ хикс банд". Ари свири на 4 инструмента. Тромпет, китара, пиано и конги. Понякога пее, щом се наложи. Хоби му е да прави фигури от балони и прави невероятни неща. Ари студент в Академията С "Топ Х Бенд" на турне в Швеция. Ари на конгите С джаз формация С група "Аквариум" в Швеция. С група Аквариум в скандинавските страни.

Историята продължва....

Семейството на Ари и принцесите:

Ари и Жасмина

Сладураната Мериан

Какво ли е това ?

Мери- катерачката.

Сериозната Мери.

С Мама.

Мери с бебето Беатрис.

Бети на детската площадка.

Мери и Бети на разходка.

Бети на една годинка.

... на 2г.

Ех, че е приятно!

Тъжната Бети ..

...сърдитка.

Сред цветята - трудно забележими!

Трите грации: "Торнадото" Бети, кака Анжелика и послушната Мери.

Татко, Мери, Бети и мама.

Артур беше още ученик и започна да работи при дядо си като обущар. Натрупа опит и след академията си отвори ателие. В началото бе на пазара в кв. "Трошево", а после  на кръстовището на бул. "Сливница" и "Отец Паисий". Брат и сестра много бързо спечелиха клиенти заради от-личата си работа. След време общината реши да строи в градинката църква и предложиха на Ари място на ул. "Ангел Кънчев" и бул. "Сливница". След като един пишман-майстор го мота за строежа на ателието ние решихме да го строим сами. Хванахме се двамата с него и за два месеца направихме ателието. През цялото време с нас работеше и Алис. Кръстихме го "Джема" на името на първото ни куче. Най-отгоре написахме ОБУЩАРЯТ! Брат и сестра правят неща, които другите обущари или не могат или не искат. Започнаха и нови дамски обувки –бутик. Когато и двамата са в чужбина като музиканти отивам аз. Мама също идва да работи на машината. Ателието е известно в целия град и това ни дава кураж да работим с ентусиазъм.