АНИ

Рисунка на Ани от 14 в. Илюстрация от книга за Агън издадена от Мхитаристката конгреция през 1876 г.
 


Ани! Древната столица на  Малка Армения /Васпураган/. "Градът със 1001 църкви", както са го наричали в древността, е основан през V в.от династията Камсараган. Построен е на висок хълм със стратегическа видимост над околността. Във вековете се е превърнал в един от центровете на науката и се е намирал по "Пътят на коприната" от Китай към Европа. През 1319-а г. е разрушен от мощно земетресение и е изоставен.

    Древната столица Ани         

КРАТКА ИСТОРИЯ НА РОДА НА НАХАРАР МИСАКЯН


Всеки човек си има мама и татко, баби и дядовци, но немислимо е да се помнят имената на всички прадеди ако я няма родовата памет. В съзнанието на потомците остава онзи от тях, който е надмогнал личното си битие, който се е издигнал най-високо в сферата на духа и по този начин е получил безсмъртие. Праотецът-първопричината за създаването на рода, началото на родословното дърво. По законите на генетиката, делът на неговата кръв намалява във всяко следващо поколение, но спомена за живота му-не. Той придобива сакрално измерение, защото праотецът е най-достойния и най-великия в целия род.Така той става мит и спойка-здрава, свещенна между поколенията във времето. Всички негови потомци определят себе си за продължители на неговата личност.
Рисунка на Агън от 15 в от книга за Ани издадена от Мхитаристката конгрегация  в арм.манастир на о-в Сен Лазар край Венеция.
<><><><> </>
Общ изглед на Агън -1900 г. - от книгата "Агънци" на А. Кечиджян, издадена в Букурещ-1942 г.
Най-ранни сведения за рода на нахарар Мисакян са намерени в изследванията на патриарх Агоп Налеян, свещенник Ованес Кадзагян, Аракел Кечиджян, Алексан Папазян и други историци. Всички те подчертават факта, че историята на град Агън започва от лятото на 1021г., когато 72 нахарарски и ишхански рода и техните хора напущат столицата Ани заедно със шахиншах Сенекарим ІІ от рода Арцруни. Той предава своето царство Васпураган (Малка Армения) на византийския император Василий II от арменската Македонска династия. Това става заради селджукските турци, които непрекъснато нападат източната граница на държавата. Василий II също има интерес да разшири империята си на изток и предлага на  цар Сенекарем ІІ ново владение със столица Сепастия.
По пътя на запад, на границата на Малък Хайк, част от водачите на родове решават да останат в една живописна планинска местност на брега на река Ефрат и да  основат ново селище наречено Пагер (дворове), край манастира „Сурп пъргич”. По-късно града е преименуван на Майрдуник (Майчин дом), а през 14в. вече е Агън (аг-извор). Всеки квартал се ръководи от своя нахарар (княз) или амира (“aмира е дума от персийски произход и означава емир на арабски-княз, водач, военачалник. От там амиратус на латински-адмирал). През 17 в. градът вече се нарича Егине, а три века по-късно вече е Кемалие в чест на Кемал Ататюрк.
 





































































































Рисунка на мост над река Ефрат към Агън от 15в.
Цитат от  историка Зобанян:
превод от арм : "Мястото, на което тези князе и техните приближени са създали град Агън и околните селища е планинско и подходящо за защита, на  десния  бряг на р. Ефрат, с много извори и плодородна почва"

С течение на вековете градът се разраства, но потомците на преселниците от Ани-баронвортинеръ (децата на бароните) живеят във своите махали. Сред тях са и наследниците на амира Мисакян.

Мисакян тах (махала) 1895 г. –снимка от "Книга за Агън и агънцинеръ" от Аведис амира Азарян, Букурещ -1939г.

Пасаж за историята на Агън от патр. Агоп Налеян от книгата "Агънци" издадена от Мхитаристката конгрегация (разказ за създаването на селището по преданията).

Целият град е бил опасан от напоителни канали и във всеки дом имало течаща вода. Къщата на амира Мисакян е била сред най-големите, с просторна градина и много плодни дървета и лозя.


Общ изглед от домовете на потомци на амира  Мисакян-1906г. Личен архив.

Много пътешественици са посещавали Агън през вековете. Белгийският археолог Леополд Фавър (1846-1922) пише на Аракел Зобанян от Агън през 1901 г.: "...Прекосил съм почти цяла Турция. Бил съм в много градове, но като вашия град друг не съм срещал. Впечатлен съм от  трудолюбивото население и толкова много интелигентни арменци владеещи по няколко езика.” (Google-Ermeni meselesinin). Пруският фелдмаршал Хелмут Карл фон Молтке (1848-1916), военен стратег и строител на крепости, в едно писмо от 11.12.1880 г . възкликва: "...Това е град мечта! Като приказка! Каква архитектура, която може да бъде дело само на хора със големи сърца." Сър Филип Кърри, консул във Харперт, през 1896 г. по повод на погромите над арменците, пише до английското правителство: " Град Агън е сред най-уредените и чисти градове във Турция. Хората там са много интелигентни и трудолюбиви"

Най-разпространените професии в Агън са: копринарство, металообработване, тъкачество, килимарство, финните заняти и най-вече търговията. От града са изнасяли най-много коприна във цяла Европа-Швеция (Стокхолм), Англия (Манчестер), Белгия (Лиеж), Франция (Марсилия), Холандия и Испания.

По време на ислямизацията единственно Агън е устоял сред околните селища да запази своята христинска вяра.

Образованието на децата е било сред най-важните задачи на градските първенци. Барондереръ-старейшините са построили няколко училища,където се е усвоявал книжовния арменски език (крапар), геометрия, физика, история, математика и други.


Снимка на отличниците на арменското училище през 1900г. Вторият от дясно е един от потомците на амира Мисакян - Крикор Мисакян (копието е от снимка на дагеротип-личен архив).

Както бе споменато по-горе, една от махалите се е наричала Мисакян тах. Много от мъжете от рода са били избирани за кметове на града. Един от най-известните е бил Яхуб амира,за когото са запазени много легенди и анекдоти.Той е бил уважаван за своите качества както от арменското население така и от османските управници,които се съобразявали с него и решенията му.

Портрет на Яхуб амира - кмет на Агън


с сал през Ефрат -1881 г.

Веднъж при Яхуб амира идва един турски големец и по време на кафето го пита: Яхуб ага, от къде идва името Мисакян?... Кметът отпива глътка  кафе и отвръща: "... Бей ефендим! Историята е много стара и се е превърнала в легенда. През 301 г., когато арменците приели християнската религия, нашия пра-пра-прадядо кръстил своя първороден син Мисак, който поставил началото на нашия род. Мисаил е един от четиримата младежи от еврейски  княжески родове пленени 600 години пр. Хр. от Навуходоноср. Те насилствено били прекръстени с персийски имена. Данаил, Анания, Мисаил и Азария получили имената Валтазар, Седрах, Месах и Авденаго." Месах на арменски се произнася Мисак. Ето какво пише в библията в пророчеството на Данаил /1-3/: "И намери 4 младежи  от княжески произход и нареди да научат всичко за халдейската култура. И Бог им даде знание и разум във всяко учение и мъдрост. Навуходоносор ги намери десетократно по-добри от всичките влъхви и вражари в царството." Мисаил на староеврейски значи силен като бога, от там на персийски Месах-вдъхновен от богинята Саха-Венера.


Мисак бил храбър младеж, скоро се проявил като смел войн и бързо се издигнал в йерархията. Арменския цар го взел за свой съветник и  го направил нахарар-военоначалник. Много от неговите потомци по-късно са заемали важни постове във Васпураган и Ани. През 1021 г. родът ни се е преместил тук и е един от създателите на този град. В древността само благородниците имали едно име. При нас Мисак е основоположника на рода, а ние сме Мисакян-потомците на Мисак.

Най-големия син на Яхуб амира –Мирак  е наследил качествата на баща си: честност, смелост, прям характер, голяма съобразителност и дипломатически качества, които му помагали често да спасява своите съграждани от посегателствата на османлиите. Синът му Пилибос амира също е бил кмет и съдия в града. Пилибос амира имал двама сина: Бохос и Бедрос. Бохос останал ерген, а брат му имал две момчета: Каприел и Минас. Каприел имал един син-Бедрос и дъщеря Ануш омъжена за един от синовете на амира Хорасанджян. Един ден Яхуб амира събрал всички и като старейшина на рода разпоредил: Деца, годините  минават, а ние вече почти не помним нашите предци. Положете всички усилия, търсете в книгите и искам от вас да направите всичко, за да не забравяме историята на нашия род. От днес нататък заповядвам да си водите бележки и да съхранявате написаното за поколенията. Всеки първороден син от рода е длъжен да продължи делото...

Мирак амира

Бедрос амира


Ехиазар амира

Ехиазар амира продължил търговските дела на баща си Бедрос със голям успех и при едно от посещенията си в град Ван се запознал с девойка от богат асирийски род-Шамира, за която по-късно се оженил. Тя  била много интелигентна, владеела четири езика и по нейно настояване децата получили най-високото образование за онова време. Най-големия им син се наричал Мисак.
Снимка на част от фамилията на Мисак амира (копие от снимка на дагеротип)

Честване на Вартавар-цветница в Агън-1890 г. (копие от книга за Агън) 

Мисак амира е роден в Агън през 1755 г. и твърде млад е изпратен да учи в Истанбул заедно с по-малкия си брат. Там двамата влизат в кръга на барон вортинеръ и постепенно поемат търговските дела на баща си. Мисак амира е сред най-богатите арменци и участва активно в работите на арменската общност. Подпомага финансово строежа на нови арменски училища и църкви в родния си град и Истанбул. Последната църква, за която дарил много пари е на името на пророк Даниил и тримата младежи: Сетрах, Месах и Авденаго в Бояджикьой (Истанбул).

His Beatitude Mesrob II, Armenian Patriarch of Istanbul and All Turkey, presided over the Divine Liturgy at the celebration of the Name Day of the Boyacikoy Church, which occurred on the occasion of the commemoration of the Prophet Daniel and the three youths Shadrack, Meshack, and Abednego, on 14 June 2005.
Негово високопреосвещенство Месроб ІІ, Патриарх на арменците в Истанбул и цяла Турция, води света литургия по случай имения ден на арменската църква в Бояджикьой и църковното поменуване на пророк Данаил и тримата младежи Сетрак, Месах и Авденаго, на 14 Юни 2005 г.


The procession following the Divine Liturgy moved to the chapel in the church’s basement, which was renovated by the Parish Council of Boyacikoy. His Beatitude the Patriarch dedicated the chapel to the Holy Prophet Elisha, and consecrated it with Holy Myron. Prayers were then offered for the repose of the soul of the philanthropist Misak Amira Misakyan who has constructed the Boyacikoy church.


По време на молебена, след литургията  в параклиса, патриарх Месроб ІІ  призовал присъстващите да се помолят за душата на големия филантроп Мисак амира Мисакян, който е построил тази църква.(Снимките са  от http/www.lraper.org/mdin.aspx?Aition=Chang)

Баронвортинеръ в Истанбул били обединени в благотворителна организация -„Пахтаперутюн”(пахт-щастие,пер-донеси/на базата на източното учение фън шуи- много популярно  сред потомците на амирите). Организацията имала за цел да подпомага и младите арменци, които искат да продължат учението си в чужбина. Мисак амира Мисакян спонсорирал обучението на шестима младежи във Франция. Сред тях е и Аведис амира Хорасанджян,който завършва Сорбоната и се завръща в Истанбул като пианист и композитор. Той е първия арменец учил в това висше училище и е братовчед на баба ми Ахавни –по баща Хорасанджян. Аведис амира става професор по пиано в училище „Шахназарян”. Освен с преподавателска дейност той композира и много детски и училищни песни. Умира през 1890 г. в един от погромите над арменците в Истанбул.

Професор амира Хорасанджян с една от ученичките си.

Мисак амира Мисакян е бил женен за Вартухи от рода на амира Азнавурян. Те са имали три момчета: Харутюн, Ехиазар и Вартерес. След завършване на обучението си в училище и тримата се захващат с търговия в града, но Вартерес заминава за Одрин, а по-късно, след освобождението на  Румъния при Карол І се премества в Букурещ. Там той развива голяма търговска дейност и започва да подпомага много свои сънародници. С негово финансово участие са построени арменската църква и училището, което носи неговото име. По-късно е добавено името на още един филантроп-Кесикян. В училището до петдесетте години на миналия век се е пазел масления портрет  на амира Мисакян (в-к”Ереван”от 20 декември 2000 г. , в-к”Харач”-Париж от 12 август 1976 г. и в-к”Вахан”от 21  февруари 2006 г.)

Портрет на  Вартерес амира Мисакян (1805-1865) 

Венис Капон-съпругата на Вартерес (1824-1862)


Вартерес амира е бил красив мъж и много често неговите приятели и търговски партньори го подкачали, че е крайно време да се ожени, но той с усмивка отговарял, че още не е срещнал жената на своите мечти. Залисан в търговски дела и благотворителна дейност той все не намирал време, но докато бил по работа в Крим на една вечеря видял млада жена, която му направила силно впечатление с красотата и ума си. Тя била от известен караимски род и се е казвала Венис (Венеция) Капон.  (виж Google-karaim).

След като се завърнал в Букурещ приятелите му забелязали, че е станал разсеян и постоянно говори за Крим, за хората живеещи там, за намеренията му да премести делата си на полуострова. При една среща с братята си в Одрин споделил с тях, че е решил да се задоми и че избраницата му е еврейка-караим. Тогава  батко му Харутюн казал: „Варто, какво те притеснява това. Забрави ли ,че и нашата майка не е арменка, а асирийка, но си спомни как тя държеше на арменското самосъзнание. Щом си влюбен в това момиче не чакай, а помоли баща й за нейната ръка. Ние пък искаме племеници. Какъв е девиз на Мисакяните? - Щом си решил - действай!” Така на 40 г. Вартерес станал глава на семейство. (Из спомените на сина му амира Харутюн –Русчуклу в записките на дядо ми Хорен, син на Харутюн)

Харутюн (1844-1867)  след завършване на образованието си започнал работа при баща си. Отначало бил негов представител в различни страни тъй като владеел 5 езика, а по-късно започнал свой бизнес. Заради него се преселил в Русчук (Русе) и скоро се оженил. Бил известен като Харутюн амира-Русчуклу. Бил много активен в обществените дела като баща си и дядо си  в Русчук и Одрин (в-к”Вахан” от 21 ІІ 2006 г.). Братовчед му –Диран бей Мисакян бил член на Османското правителство, а брат му –Ховсеп, посланик в няколко страни. Харутюн амира имал двама сина: Хайгаз  роден през 1866г. - прочут с ангелския си глас и благ характер и Хорен (1867 -1949г.). Докато Хайгаз бил кротък и на мравката път правел, то Хорен израстнал като буен младеж, наследил качествата на караимите известни със своята смелост, решителност и борбен дух. Оженил се за Дикранухи Герекмезян от Шумен и имал две дъщери: Мадлен и Зарухи. Воден от патриотични чувства оставил семейството и се записал като доброволец с друго име и професия (като столар от Русе, заради баща си) в Арменската рота под командването на генерал Антраник и поручик Нждех към Македоно-одринската дружина, участвала в Балканската война. „Бях санитар в І рота на Дебърската опълченска дружина.Имах пушка бердана. Помня и част от клетвата: Обещавам се и се кълна в знамето на всемогъщия Бог, че аз ще слугувам честно и вярно на княза и нема да пожаля кръвта си във войната, за което целувам кръста. Амин!” (из спомените на дядо Хорен)
Хорен  с шурея си Кеворк Герекмезян

Командването на Арменската дружина-Хорен е на втория ред с пушка „бердана” в ръце.
В българските и гръцки военни документи е отбелязано героичното участие на арменските доброволци в боевете край Мостанли, Узун Амитлери и Марашли. Там били пленени много турски войници, офицери и един от командващите - Явеп паша (Меракли-15 Ноември). Много доброволци били наградени с ордени и медали, но на 12 Май същата година ротата била разформирована. По-голямата част от доброволците продължили да воюват на страната на Гърция, Франция и Австро-Унгария. Сред тях бил и дядо ми „Попаднал в плен и почти две години от него нямала никаква вест: -Живеехме в едни раздърпани палатки...храната не достигаше. Тревожех се за семейството си ... даже писма не можехме да изпращаме..” (Из спомените на дядо ми Хорен)

Дядо Хорен -1947 г.




МАМА, ТАТКО И АЗ

Съпругата на Хорен амира -  Дикранухи с децата  си Мадлен, Зарухи, Харутюн и Адрине -1923 г.     


Харутюн е моят баща - момчето на снимката. Аз съм Хмаяк амира Мисакян. Издирването на материалите за историята на рода Мисакян ми отне близо 35 години. Прочетох много книги, постепено събирах стари портрети и фотографии, записвах спомените на моите лели, свързах се с арменски историци и в края на краищата, благодарение на съвремените технологии, успях да доведа нещата до край.

След двугодишен плен дядо ми Хорен се завърнал при семейството си в Русе и се погрижил да има още две деца. Първото било момче: „Най-сетне!”-провикнал се дядо като взел в ръце дългоочаквания си син. „Ще го нарека Харутюн на името на баща ми!” Това станало на 21 Април 1913 г. Малко по-късно се родила и най-малката му дъщеря Адрине. Многодетното семейство се преместило във Варна.

Младият Харутюн или Арто, както го наричали приятелите му, бил дете с доста буен характер, наследило гените на баща си и често създавал главоболия на своите родители. Бил красавец и славата му на голям любовник се носела из града.


Пощенска картичка - пристана на Варна-1923 г. Малкият Арто - седнал върху рибарските мрежи.

Татко на 28 години.

Веднъж на новогодишна арменска вечеринка танцувал с едно срамежливо 16 годишно девойче, което се влюбило в него и няколко пъти се срещали. Забел Баронян-майка ми, тогава работела като тъкачка във фабриката, заедно с братята си след смъртта на баща им Саркис. Тя е родена на 15 Юни 1922г. Дядо Саркис (роден 1884 г. във Ван) бил майстор-ковач с благ характер и много приятели. Една вечер седнали да се черпят в едно заведение край старата гара във Варна. Двама от компанията пийнали повече и се скарали. Кавгата преминала в бой, който се пренесъл отвън върху железопътните релси. Дядо Саркис, 38 годишен тогава, излязъл да ги разтървава, но за съжаление в този момент идващия влак го блъска и той умира в болницата. Петте му деца остават сираци. След много години баба Ахавни разказваше с мъка за тежкия живот след овдовяването си: „Много ни беше трудно, момчето ми! Леля ти Варто и по-големите ти вуйчовци Аведис и Хайгаз, както и майката ти започнаха работа в тъкаческата фабрика. Тогава горката беше 15 годишна, дете още. Ах, колко ни беше тежко!...”

Дядо Саркис като войник в I-та Световна война.


Баба ми Агавни с децата си: от дясно на ляво - Аведис, Вартухи, Хайгас, Забел и Нишан.



Една вечер майка ми Забел закъсняла да се прибере на време и по-големите й братя направили скандал. Забранили й да се среща с Харутюн-Арто. Когато всички си легнали тя тихичко станала и отишла при Арто с думите: ”Оставам при теб и няма да се връщам у дома! Приставам ти! Братята ми ще ме бият. Искам да се омъжа за теб!” След два дена двамата сключили брак.
Забел и Арто като младоженци.
Така през август 1938 г. ”продължителят на рода”, както го наричал баща му, станал глава на семейство и само след 9 месеца, на 28 Май 1939 г в Майчин дом на ул. ”Гургулят” съм се родил аз - следващия Мисакян.

Тук съм бебето в количката на входа на Морската градина.

На 1 годинка.

На 2 години. Мама е със забрадка. На гости при братовчеда на татко- чичо Торком и негови близки в Шумен.

Кръстен съм Хмаяк. Името е на един от вождовете на войските, участвали в легендарната Аварарайска битка през 451 г., когато арменците се сражавали срещу многобройна персийска войска в защита на християнската религия.

Баща ми, както всички от рода, се занимавал с търговия и скоро разширил бизнеса си и в околните градове (виж спомените на Харутюн Енгибарян от Варна,публикувани във вестник „ВАХАН” от 16  Март 2004 г.) Там  татко-Харутюн  амира Мисакян е споменат като един от най-успешните млади търговци. През 1941 г. баща ми решил да се пресели в Добрич,току-що освободен от румънската окупация. До 1944 г.  вече е доста заможен и  притежава голяма къща на ул. ”Полковник Дрангов” 27 с голям двор и помощни сгради. Скоро си купува и два декара лозе край града. Търгува с ядки и плодове, кафе и селскостопанска продукция.

През 1957 г. по времето, когато бях във ВМС, моите родители решиха  да се върнат във Варна и купиха парцел срещу Южния плаж.  Веднъж идвайки на свиждане при мен на кораба мама каза, че иска да ме заведе да видя новия строеж. Помня, че с разрешението на командира отидохме да видя бъдещия ни дом. Покатерихме се по скелето и се разходихме по гредите на бъдещия таван.

Майка ми произхожда от рода Баронян. Първият по-известен Баронян е Хампарцум роден  1802 г. Още като юноша персийски войници го отвлякли, но благодарение на своята съобразителност успял да избяга и се завърнал в родния си град Нор Харпер. На 18 години се оженил за Мари Бохосян и заедно със своите братя работел като строител. На 30 години вече бил известен като  уста Хампо (уста-майстор тур.) и предприемач на строежи из цялата Османска империя. Имал двама сина: Хазарос роден 1837 г. - прочут певец на арменски народни песни наречен Хазо-ангелогласния  ашух, а брат му Паронак е роден 1839 г. Паронак продължил делото на баща си като наред със строителната дейност се изявявал и като архитект. Работил съвместно с архитекти от рода Балян по строежите на Топхане, Долмабахче, на султанските бани в Истанбул, на крепостите във Варна, Силистра, Тутракан, Балчик и Шумен. Във Варна със своите работници построил гръцката баня на ул. ”Климент”, която функционираше до 70-те години на 20-ти век. През 1877 г. е бил във Варна и решил да остане тук със своите работници. Скоро дошла и жена му Маркрит със своите родители и сина си Саркис.

Паронак  Баронян със жена си Маркрит, снаха си Ахавни, сина си Саркис и три от внучетата: Вартухи, Аведис и Хайгас. 1920 г.

Прабаба ми Маркрит е родена е във Ван през 1847г. (Помня я когато беше на 101 г. и почина след 4 г.) Баща й дер Месроб амира Хорасанджян  бил свещеник в една от големите църкви и османлиите го убили на прага на храма. Четири от децата му: Ахавни, Назик, Забел и Нишан били приютени от американски мисионери, а петият - Аведис бил убит като войник. Назик по-късно се омъжила в Египет, Забел в Букурещ, а Нишан заминал за Детройт и там се оженил, но нямал деца. След много години баба  Ахавни успя да го открие и си писаха няколко пъти. Кореспонденцията им продължи известно време докато мама получи писмо, че вуйчо й  Нишан е починал. Дер Месроб имал и един брат Кеворк, който живеел в Истанбул. Неговият син Аведис е всъщност професор амира Хорасанджян - пианист и композитор. Бях ученик в десети клас в Добрич, когато мама откри братовчедка си Нуни –дъщеря на Забел. Бяхме й на гости в Кюстенджа през 1956 г. с оперетната трупа към читалище „Ереван” в Добрич. 
Баба Ахавни с втория си съпруг
на срещата с братовчедите в Кюстенджа

Първите ми спомени от Добрич са от 1941 г., когато в началото живеехме под наем в една къща около старата поща. Помня, че ме водеха много често на гости при едно семейство: дядо Аршак и баба Елмоне. Децата им се казваха Елиза и Мисак. Дядо Аршак бе обущар и аз постоянно се въртях около него. Откъде да знам, че след много ,много години,  след като се пенсионирах, ще стана обущар.


С кака Елиза  на 2 г.
На 3 г.
На 5 г.
На 11 г. със сестра ми Астхик на 1 г.
сем. Мисакян - 1952 г.
Когато бях 10-годишен, семейството ни се увеличи с едно пухено момиченце - Астхик.

МОЕТО СЕМЕЙСТВО

През 1969-а г., на 30 г. се ожених за една хубава детска медицинска сестра - Мари, с която вече 40 години сме заедно.

Мари на 19 г.
на 23 г.

Годеници- Декември 1968 г.
Мари на 18 г.

на 20 г.

на 23 г.

на 24 г. с Ари

на 28 г. с Ари и Алис


След една година ни се роди син - Артур. Огън и пламък! На кого ли се бе метнал? Имаше случаи, на разходка го водех на повод. Даже имаме снимка той на повод и една болонка на повод. Един срещу друг. Постоянно боледуваше. Въздуха около нашия дом е доста влажен. Морето е на десетина метра от нас. Веднъж жена ми споделила с нейния лекар-д-р Михов, и той я посъветвал да заведем детето някъде на планински въздух. Отидохме на почивка в Патлейна. На третия ден нашия малчуган живна. Бузките му се зачервиха и тичаше нагоре-надолу из цялата градина на почивната станция.

Веднъж Ари се спря пред един дядо, който всеки ден свиреше на цигулка. Отидох да го прибера, представих се и така се запознах с дядо Добри Добрев от Преслав, син на опълченеца Геро Добрев. От него научих, че в Шумен ще има радио. - Търсят специалисти, но в Шумен едва ли ще намерят човек като теб? Я иди при бъдещата директорка Зорка. Познавам я от Преслав.

Отидох в Шумен в Младежкия дом. Там бе кабинета на Зорка Косева. Споделих за какво идвам, че във Варна живеем при родителите ми в една стая, изредих си условията: жилище, работа за жена ми и ясла за детето. След няколко дена дойде в Радио Варна и ми каза, че всичко е решено, но тя ми предлага не работа за тонрежисьор, а за завеждащ Музикална редакция, защото чула много хубави работи за мен в радио София... В началото събирах записи за фонотеката, обучавах техници и колеги за работа с магнитофоните и смесителните маси. Бях и музн икалередактор и тонрежисьор, и още много други неща. Даже за 6 месеца станах и дърводелец в извънработно време. Музикалната редакция имаше нужда от библиотечни стелажи за папките със заглавия на музикалните произведения. Тези стелажи бяха в употреба до преди няколко години.



Моят кабинет в радио Шумен. Снимки Марк Маркарян.


Радио Шумен започна работа на 1 Февруари 1973 година. След две години ме извикаха на съвещание в радио София. Обсъждаше се работата на музикалните редакции в районните радиостанции и радио София. Последния ден дойде и генералния директор - Боян Трайков. По време на неговото слово стана дума и за модерните тенденции в излъчването на музикални текстови предавания с образователна цел, както и разнообразяването на музикалните рубрики и контакта със слушателите. - Колеги - обърна се той към присъстващите в залата, - Сега ще ви кажа и коя радиостанция има най-интересната музикална програма....Това е радио Шумен! Нека да стане Хачо Мисакян да го видим всички и го питайте, как за това кратко време успя да направи такава програма и да получава всеки ден десетки писма, че и им отговаря. - Най-напред проучих програмите на другите, а после направих това, което те не са правили -казах и погледнах към моята шефка (З.Косева). -Косева, обърна се Трайков към нея, -Я кажи как ги правите тези неща в Шумен? -Аз не му се меся д-р Трайков. Имам му пълно доверие, защото той за една година доказа, че е отличен специалист. Понякога се налага даже да го спирам за малко, защото той напира, напира напред. Сега иска да направим музикално студио за стереозаписи, иска пиано, иска компютри.... -Хачо, обърна се към мен Боян Трайков, -За компютри ще почакаш. Та тук в радио София нямаме още такива. Ще дойде време и ще оборудваме всички, но по-късно. -Д-р Трайков! казвам, - Студиото ни е хубаво, но нямаме съвременна звукозаписна техника, роял, стереомикрофони и магнитофони, големи стойки, BSF и други по-дребни неща. -Добре ще видя какво мога да направя за теб. Не мина и година и веднъж се обаждат от София и ни казват да отидем с камион и да вземем нещата, които е обещал генералният директор. Така си обзаведохме студиото и започнах да правя студийни записи на народни изпълнители от района на радиото. После правехме и концерти с публика, които излъчвахме директно в ефира.

1973 г. началото на радиото

1973 г. започнах да събирам материалите за рода Мисакян.

Дружески шарж от хумористичния художник Антон Коларов.

Пред микрофона. Новогодишно пожелание


Още от първия ден установих много добри връзки с окръжните съвети на културата в четирите окръга: Шумен, Търговище, Силистра и Разград. Направиха ми подарък - пиано и стерерадиоапаратура за кабинета. Отразявах богатата музейна дейност в Североизточна България и в програмите на Българското радио. Имаше дни, в които не се прибирах с дни у дома в Тракийския квартал на ул."Дедеагач"15 вх. А на втория етаж в ляво. Там се родиха и повечето от моите песни. Събирах и записвах за програмата народни песни - най-вече неизвестни. Така например в бургаското село Бата намерих една песен за Ивайло, във варненските села: в Неново - песен за Калоян и популярната Шишманова песен-„От как се е мила моя майнольо” с мелодия в мажор в село Аспарухово (Ченге) и др. В Шуменския държавен архив открих и 12 бойни песни на руските войни от 1878 г., както и нотите на Войникови училищни песни, които реставрирах с капелмайстора Минков. Няколко от тях прозвучаха и на сцената на театъра по повод 125 г. от рождението на основоположника на първия български оркестър. Снимката на оркестъра, съставен от млади музиканти в Шуменския симфоничния оркестър, заедно със останалите фотографии с автографи наскоро дарих на музея на музиката в Шумен (На 11 Февруари 2009 г.). Тези записи сега са в Златния фонд на Българското радио.