ОТ ТУКА ЗАПОЧВА БЪЛГАРИЯ

Всяка Събота и Неделя се качвахме на колата и тръгвахме на туристически обиколки: Велики Преслав, Шуменската крепост, Мадарския конник, Кьошковете, Варна и къде ли не другаде. Веднъж, на връщане от Варна, решихме да заведем децата отново в първата столица Плиска. Беше хубав ден в късната есен на 1979 г. С Мари седнахме на крепостната стена, а децата тичаха наоколо и пречеха на археолозите, които правеха разкопки. Жена ми, разглеждайки наоколо, каза: Хачо, представяш ли си, че от тука е започнала България? И друг път сме били там, коментирали сме, но този път сякаш вътрешен глас ми каза: Това може да стане песен!... На другия ден се обадих на колеги в радио София и ги попитах какво ще правят за наближаващата 1300-годишнина. Отговориха ми, че има още една година, но вече се планира написването на 30 песни, две кантати и други музикални произведения. Споделих със Стефан Костов, че нещо ми се върти в главата, но нямам текст. - Направи вече няколко песни с Антонин Горчев-каза Стефан. -Той поне може да пише стихове, които на теб да ти харесат. Можеш да настояваш да направи това, което на теб ти се иска. Говори с него! Слязох при Антонин, който беше литературен сътрудник в Културна редакция и му казах, че имам страхотна идея. В разговора се включи и шефката на редакцията Лиляна Тодорова... Качихме се в моя кабинет, пихме по едно кафе и се разговорихме... Бях написал вече заглавието, което ми подсказа всъщност жена ми.. "От тука започва България"-Написал съм още две: От тука започва земята ни и ... от тука започва Родината. -Антонине - казах - Искам едно огромно слънце трептящо на хоризонта, едно хергеле препускащи коне с развети гриви, представи си тази картина в забавен каданс, искам да има стихове за оня селянин, който 1300 години е поливал тази земя с потта си, искам стихове за девойките, които са водили в робство и стихове за ония български мъже, които са дали живота си за Родината... Да няма Аспарух, конници, Преслав, Плиска, Мадарски конник, Шумен и всичко останало, което ще направи песента с местно значение. Искам такъв текст, че всеки човек в България да каже "От тука започва България". Много ли искам? Антонин каза, че ще си помисли и само след 30 минути ми донесе стиховете... "че тука се раждаше изгрева, понесен от буйни коне и грей над земята ни гиздава тринадесет века до днес". Седнах пред пианото и мелодията се роди сама. Изпях я с текста няколко пъти и се обърнах към Антонин: - Виж сега. Нещо ме смущава. Аз съм музикант, а ти си литератор. Според мен не може изречение да започва с "че..." Трябва нещо да си казал преди това, нали? Нали е така? Този стих ще бъде за припев, а ония изречения, които ти дадох ги искам в отделни куплети. -Имаш ли коняк? - ме пита Антонин. -Знам, че не пиеш, но за гостите винаги си подготвен. Кафе вече пихме... - Ето ти бутилката - рекох - Не ми я връщай. Слез и пиши... Стоях в кабинета, работех върху някакво музикално текстово предаване, а мисълта ми бе какво ще направи поета. След около два часа той дойде с готовите стихове и аз отново седнах пред пианото. Изсвирих отново припева и основната мелодия дойде сама: "От тука започва България..." така се роди песента, която след 20 години стана химн на Шумен.

Първото изпълнение на "От тука започва България"
с Антонин в моя кабинет - 1979 г.

Мама, татко и Мариа на гости в радиото - 1979 г.

Оставих песента ("да втаса") и един ден извиках при мен две момчета от ВПИ-дует за пол. песни - Стефан Златев и Асен Масларски. Поисках от тях да я научат и на другия ден я записах в студиото. След известно време щом се събраха достатъчно записи за комисия поканих хоровите диригенти Венета Вичева, Коста Петров и капелмайстора Михаил Биков. След прослушването Венета Вичева каза: - Хачо, помни ми думата. Тази песен някой ден ще стане много популярна и я очаква голямо бъдеще. Един ден шефката на радиото сподели с мен, че песента била много хубава, но й се струвало, че мелодията има арменско звучене!!?! - Разбира се - отговорих. Аз нали съм арменец? Ако погледнете първите тонове и хармонията ще разберете защо. Ла минор, си мажор, ми... Тази последователност е характерен ход в арменската народна музика. Погледнете автографа на Арам Хачатурян за мен. Петолиние с ла минор и си мажор: А - Н, Арам Хачатурян.

Спокойно тази песен можеше да се казва “От тука започва Армения”. Съдържанието е същото. Съдбата на двата народа е същата. Историческите ни връзки датират от дълбока древност. - След много години във Варна, по време на концерт от Варненския хоров конкурс, Венета дойде при мен на тонрежисьорския пулт във Фестивалния компелкс, където работех, и ми прошепна: Здравей Хачо! Песента ти “От тука започва България” ще стане химн на Шумен. Не минаха и няколко дни и срещнах варненския поет Валери Станков, който ми разказа, че бил в Шумен и участвал в комисия за избор на текст за химн, но сбирката се провалила заради неспазване на регламента. Стиховете не трябвало да са подписани, а Антонин Горчев представил “От тука....” и си написал името. Повдигнах рамене и промених темата на разговора в смисъл, че ако има някое подходящо стихотворение за Варна бих могъл да направя песен... Така мина известно време. В разговори с шуменци често ставаше дума, че моята песен е придобила голяма популярност и я пеели наред с “Тих бял Дунав” и “Хубава си моя горо” по различни поводи. През 2000 година ми се обадиха от шуменската община и ме поканиха на разговор. На срещата бяха и Антони Горчев и Асен Масларски. Юристконсултката на община предложи да подпишем декларация, че сме съгласни нашата песен да стане химн на града!!??!! - А защо и Асен? Той е само изпълнител. Няма автoрски права. Ще подпиша, но за какво ви е моя подпис – присмях се аз - Та тя заедно с още 12 мои песни е ваша. Подарих ви ги във фонда “1300 г България”, а вие не знаехте ли? Можете да правите с нея каквото пожелаете. След известно време бях поканен в Шумен за Майските празници на града и ми връчиха за четвърти път Наградата на Шумен. Преди това имах една за музика към филма на Марк Маркарян за Шумен, след това за “България” в изпълнение на детския хор на Венета Вичева, след това една за песен на децата на Шумен… Впрочем тези грамоти ги предадох в музея на музиката. Сещам се, че Михаил Минков ми пусна новия запис само с Асен. - Мишо защо само Асен? Къде е Стефан? Защо я няма оригиналната интродукция? - Ами... не можахме да ти разчетем нотите!!!!???! - Приятелю, аз не живея на другия край на света. Намирисва ми това обяснение. Да бяхте звъннали по телефона и аз щях да дойда от Варна... Защо сте направили нещата на своя глава? До тук съм. Заминавам си и няма да остана за коктейла.

Грамотите от Шумен



Отзиви в печата



Електрожениест на паметника на Илчов баир.

Песента бе публикувана най-напред
във в-к "Отечествен Фронт"

Отказах паричната награда, но в края на краищата имам два самурайски меча /голям и малък/ с надпис: "На Хачо Мисакян за химна на Шумен. 2000 г." Като стана дума за оръжие имам и оригинален офицерски морски кортик с надпис от ВНВАУ "Н. Й. Вапцаров" за една песен "Кълнем се Родино". Силен текст: Ако нявга в морето заври ураган и студени вълни запрескачат прибоя; ти слез на брега и помни, че сме там - на стихията бурна сред воя. Размотай своя флаг и по вятъра ти го пусни побеснял да препусне, ний гърдите тогаз от вълна на вълна ще насочим - смъртта ще ни пусне... / Военните моряци ще дадат живота си, за да се вее на брега знамето на България/. Тези стихове ги намери жена ми в едно списание и пак на един дъх написах музиката. Песента е за мъжки глас: бас-баритон, мъжки хор и духов оркестър. Подарих я на Военноморското училище за една негова годишнина, а те трябваше да я реализират за деня на клетвата, но... аз вече не бях в радиото, началника контра - адмирал Контров бе сменен, партитурата я подарих във военоморския музей и толкова, а аз продължих напред. Остана ми само кортика за спомен.

Преди няколко години ми се обажда Добринка - една приятелка от Шумен, и ме пита дали са ме поканили за тържествения концерт по повод 25 г. от създаването на химна... Отговорих, че никой не ме канил, но не са  25 г. Аз би трябвало най-добре да знам кога е написана песента, нали? -Като питах в съвета за култура, защо не са те канили, една служителка ми отговори, че "...той даже не е българин!"- възмути се приятелката ми. Амбицирах се. Ей сега ще ви покажа как стават тия работи! -си рекох, и питах жена ми иска ли да отидем в Шумен на разходка. В деня на концерта се появихме в радиото. Посрещна ни друга моя приятелка Лиляна Тодорова с въпроса: -Хачо, за концерта ли идвате? -Какъв концерт?-питам с наивно изражение на лицето -Лили, ние идваме  по друг повод, а тук съм за да се видя с част от старите си колеги. За какъв концерт става дума? -Ама наистина ли не знаеш? Довечера в театъра има тържество за създаването на химна. Не те ли поканиха? -Не ме поканиха, Лили-отговарям-но ако намеря време ще дойда. Отидохме в музея на музиката и там подарих оригинала на химна със бележките върху нотния  лист и стиховете на песента. Отстрани бях отбелязал: "Да натрием носа на софиянци!" В 17:15 влязохме в залата, а цялата публика на крака и пее "От тука започва България". Полека-лека по пътеката слязохме на първия ред и седнахме. Имаше голяма програма. По едно време излязоха четири девойчета от вокалния квартет "Прима виста" към Младежкия дом и като запяха... "От тука започва България" чак настръхнах, макар че ми бе омръзнало да я пея и слушам. Много добър аранжимент, отлично изпълнение, нямам думи... Невероятно! По едно време излезе  водещия и обяви: -А сега да излязат авторите на песента... И на сцената се качиха... Асен Масларски и Антонин Горчев. Тогава вдигнах глава и помахах с ръка на "авторите" на сцената. Антонин се сепна, каза нещо на водещия... -Къде е той? —Долу на първия ред... -Дами и господа - Хачо Мисакян! Публиката стана на крака и под нейните аплодисменти на бегом се качих горе. Жена ми снима с видеокамера, а ръцете й треперят. После разбрах, че акумулатора на камерата се е откачил и няма филм. Както и да е... Антонин и Асен казаха по няколко думи и тогава взех думата и като почнах: разказах цялата история около създаването на песента. Преди това бях чел във в-к "Тича", че Антонин отдавна имал такава идея, как ходил в Кабиюг да наблюдава конете, как аз съм искал да има меча на Аспарух забит в земята, татари и други глупости. Бил съм ходил при него през нощта да му говоря за песента... Имаше такова нещо, но то бе по повод първия български космонавт... "Разказвам ви това шуменци, за да няма инсинуации." Споделих и думите на моята приятелка "...че той даже не е българин!??!" По този повод разказах за Енчо Русев и песента за Шумен и Херсон и споделих, че в шуменската поезия нещата се повтарят... Чувам разни варианти, но приемам нещата за нормални в нашата действителност. Сега се сещам за една шопска поговорка "Не искам на мен да ми е добре. Сакам на Вуте да е зле." Явно има хора, на които никак не им е приятно, че идеята за текста и музиката са дело на арменец, но какво мога да направя. Гледам напред!!!

Днес 17 ІІ 2009 г бях на лекар да ме попрегледат от тук от там. Не че съм болен-за всеки случай. В края на краищата след няколко месеца ставам на 70 г. От дума на дума невроложката като разбра, че съм бил в Шумен сподели, че е била на работа там и в нейната компания често са пеели "От тук започва България". -А знаете ли кой е автор на тази песен? -питам -Асен Масларски. Тогава беше студент във ВПИ и съм го чувала да казва: "А сега ще ви изпея моята песен -От тук..." -А кой е автор на текста знаете ли? -питам отново- Мисля, че се казваше Горчев. Или нещо такова... Мина прегледа, свали кабелите от мен и ме пита –Как се казвате? -Хачо Мисакян - отговарям. -Хачо Мисакян ли? Да сте били на работа в радио Шумен? -Да, 12 г бях там - Аз съм един от основателите на радиото. -Ама вие сте автора на песента! Спомних си! Боже! И сега сте мой пациент? Боже! Я да ви видя и на доплер-апаратурата. Утре да сте тук!...

Друг подобен случай. Обажда ми се Лиляна Тодорова, вече  редактор в ТВ Шумен и ме кани на интервю - Искаш ли да поканя  и Антони Горчев? -пита- Нямам нищо напротив. В края на краищата, той е автор на текста - отговарям. Влизаме в студиото и водещата ме пита това – онова, разказах й как се е родила песнта... -Тази песен по поръчка ли я написахте? - отгоре? Били сте две години  по един месец и като доброволец-строител на паметника на Илчов баир? ...Изумен погледнах към Антонин и той отговори, че тя е изцяло по моя идея и като почна: -Това е версията на Хачо, но аз всъщност отдавна мислех за такива стихове, в Кабиюк наблюдавах конете, Хачо пък искаше някакви татари, аспаруховия меч и т.н. Погледнах го, погледнах Лиляна Тодорова зад камерите и реших да не влизам в излишен спор. Имам запис на това интервю и като го гледам понякога си падам от смях. Спомних си за Енчо Русев... След излъчването питам Лиляна какви ги разказва Антошката: Глупости на търкалета! -отговаря със смях. Всички знаем истината. Та пианото ти кънтеше в цялото радио. Нали си го знаеш Антонин? Не обръщай внимание. Той смени две-три партии само и само да бъде директор някъде. Беше във Фикосота, беше в печатницата, беше и в младежкия дом, от всякъде го махаха, а сега драска да стане шеф на протокола в новото общинско  ръководство. Мисля, че преживя и една катастрофа. Не знам точно. Издава стихосбирки, чете на поетични вечери из страната. Председател е на съюза на писателите в Шумен. Добър поет е! Да е жив и здрав! Какво ти пука? Всички знаят, че тази песен е твоя рожба. Радвай се!