МОЕТО СЕМЕЙСТВО

През 1969-а г., на 30 г. се ожених за една хубава детска медицинска сестра - Мари, с която вече 40 години сме заедно.

Мари на 19 г.

на 23 г.

Годеници- Декември 1968 г.

Мари на 18 г.

на 20 г.

на 23 г.

на 24 г. с Ари

на 28 г. с Ари и Алис

След една година ни се роди син - Артур. Огън и пламък! На кого ли се бе метнал? Имаше случаи, на разходка го водех на повод. Даже имаме снимка той на повод и една болонка на повод. Един срещу друг. Постоянно боледуваше. Въздуха около нашия дом е доста влажен. Морето е на десетина метра от нас. Веднъж жена ми споделила с нейния лекар-д-р Михов, и той я посъветвал да заведем детето някъде на планински въздух. Отидохме на почивка в Патлейна. На третия ден нашия малчуган живна. Бузките му се зачервиха и тичаше нагоре-надолу из цялата градина на почивната станция.

Веднъж Ари се спря пред един дядо, който всеки ден свиреше на цигулка. Отидох да го прибера, представих се и така се запознах с дядо Добри Добрев от Преслав, син на опълченеца Геро Добрев. От него научих, че в Шумен ще има радио. - Търсят специалисти, но в Шумен едва ли ще намерят човек като теб? Я иди при бъдещата директорка Зорка. Познавам я от Преслав.

Отидох в Шумен в Младежкия дом. Там бе кабинета на Зорка Косева. Споделих за какво идвам, че във Варна живеем при родителите ми в една стая, изредих си условията: жилище, работа за жена ми и ясла за детето. След няколко дена дойде в Радио Варна и ми каза, че всичко е решено, но тя ми предлага не работа за тонрежисьор, а за завеждащ Музикална редакция, защото чула много хубави работи за мен в радио София... В началото събирах записи за фонотеката, обучавах техници и колеги за работа с магнитофоните и смесителните маси. Бях и музн икалередактор и тонрежисьор, и още много други неща. Даже за 6 месеца станах и дърводелец в извънработно време. Музикалната редакция имаше нужда от библиотечни стелажи за папките със заглавия на музикалните произведения. Тези стелажи бяха в употреба до преди няколко години.

Моят кабинет в радио Шумен. Снимки Марк Маркарян.

Радио Шумен започна работа на 1 Февруари 1973 година. След две години ме извикаха на съвещание в радио София. Обсъждаше се работата на музикалните редакции в районните радиостанции и радио София. Последния ден дойде и генералния директор - Боян Трайков. По време на неговото слово стана дума и за модерните тенденции в излъчването на музикални текстови предавания с образователна цел, както и разнообразяването на музикалните рубрики и контакта със слушателите. - Колеги - обърна се той към присъстващите в залата, - Сега ще ви кажа и коя радиостанция има най-интересната музикална програма....Това е радио Шумен! Нека да стане Хачо Мисакян да го видим всички и го питайте, как за това кратко време успя да направи такава програма и да получава всеки ден десетки писма, че и им отговаря. - Най-напред проучих програмите на другите, а после направих това, което те не са правили -казах и погледнах към моята шефка (З.Косева). -Косева, обърна се Трайков към нея, -Я кажи как ги правите тези неща в Шумен? -Аз не му се меся д-р Трайков. Имам му пълно доверие, защото той за една година доказа, че е отличен специалист. Понякога се налага даже да го спирам за малко, защото той напира, напира напред. Сега иска да направим музикално студио за стереозаписи, иска пиано, иска компютри.... -Хачо, обърна се към мен Боян Трайков, -За компютри ще почакаш. Та тук в радио София нямаме още такива. Ще дойде време и ще оборудваме всички, но по-късно. -Д-р Трайков! казвам, - Студиото ни е хубаво, но нямаме съвременна звукозаписна техника, роял, стереомикрофони и магнитофони, големи стойки, BSF и други по-дребни неща. -Добре ще видя какво мога да направя за теб. Не мина и година и веднъж се обаждат от София и ни казват да отидем с камион и да вземем нещата, които е обещал генералният директор. Така си обзаведохме студиото и започнах да правя студийни записи на народни изпълнители от района на радиото. После правехме и концерти с публика, които излъчвахме директно в ефира.

1973 г. началото на радиото

1973 г. започнах да събирам материалите за рода Мисакян.

Дружески шарж от хумористичния художник Антон Коларов.

Пред микрофона. Новогодишно пожелание

Още от първия ден установих много добри връзки с окръжните съвети на културата в четирите окръга: Шумен, Търговище, Силистра и Разград. Направиха ми подарък - пиано и стерерадиоапаратура за кабинета. Отразявах богатата музейна дейност в Североизточна България и в програмите на Българското радио. Имаше дни, в които не се прибирах с дни у дома в Тракийския квартал на ул."Дедеагач"15 вх. А на втория етаж в ляво. Там се родиха и повечето от моите песни. Събирах и записвах за програмата народни песни - най-вече неизвестни. Така например в бургаското село Бата намерих една песен за Ивайло, във варненските села: в Неново - песен за Калоян и популярната Шишманова песен-„От как се е мила моя майнольо” с мелодия в мажор в село Аспарухово (Ченге) и др. В Шуменския държавен архив открих и 12 бойни песни на руските войни от 1878 г., както и нотите на Войникови училищни песни, които реставрирах с капелмайстора Минков. Няколко от тях прозвучаха и на сцената на театъра по повод 125 г. от рождението на основоположника на първия български оркестър. Снимката на оркестъра, съставен от млади музиканти в Шуменския симфоничния оркестър, заедно със останалите фотографии с автографи наскоро дарих на музея на музиката в Шумен (На 11 Февруари 2009 г.). Тези записи сега са в Златния фонд на Българското радио.

През 1974-а се роди и дъщеря ни Алис. Отидох във Варна да я запиша в Майчин дом. След един месец вече беше у дома в Шумен.

Алис на 2 г.

Жена ми се грижеше за всичко у дома. Като старша сестра на детската кухня в к-с „Херсон” отиваше на работа в пет сутринта. Аз водех децата на ясла и градина, а тя ги прибираше. Много често у дома идваха гости и стояха до късно вечерта. За всички нейни грижи съм й благодарен, защото ме освобождаваше, за да имам време за моята работа. Беше някъде през октомври 1977 г. Веднъж слязох в Културна редакция и там колежката Маргарита Йорданова четеше на глас едно стихотворение за 3-ти Март на поета Минко Цоневски - колега от радио София. -Хачо - обърна се към мен тя, Виж какви хубави стихове. Прочетох ги и нещо ме грабна в момента. Два куплета: "Ехтели топове, пропуквали пушки, през дим и огньове вървели братушки...." Тъкмо за 3-ти Март. Седнах пред пианото... после споделих с моя приятел Стефан Костов, млад белетрист и зам. главен редактор. След няколко дни от радио София дойде по някакъв муз. редактор Захари Георгиев и Стефан го доведе в моя кабинет... -Хачо, я покажи мелодията на онова стихотворение за 3-ти Март на колегата.... -Момчета! Това е само опит и не мисля, че заслужава внимание - смънках и седнах пред пианото.... Захари каза, че взема нотите със себе си и след като направи аранжимент от тази песен може да стане нещо. В края на февруари той се обади и каза,че моята песен става мелодия на месец Март на радиостанция "Младост" в изпълнение на Росица Ганева. На другия ден във всички стаи на радиото с нетърпение очаквахме да обявят песента и след това трябваше да черпя. Както казват французите”…апетита идва с яденето” и така започнах "Песен за Шумен" в изпълнение на Снежана Николова, марш на училище ЕСПУ "Васил Левски" в Тракийския квартал, където учеха моите деца и т.н. Веднъж бях поканен на събрание по повод дружбата между Шумен и Херсон. Станах и казах, че ако някой намери подходящ текст ще се опитам да направя песен. Тогава председателят на профсъюзите Стоян Петков споделил с поета Енчо Русев-журналист във в-к „Шуменска заря”, тъй като е ходил в Херсон, да напише подходящ текст. Мелодията направих през нощта у дома посред нощ, а на другия ден изпратих текста в радио Херсон за превод на украински . По това време бе обявен и конкурс за песен на дружбата. Там моята песен на два езика спечели първа награда. (Наскоро научих, че тази песен вече са я изтрили от фонотеката в радио Шумен, най-вероятно защото вече не е актуална). Сега се сещам , когато бях в Херсон ми казаха, че Енчо Русев, Бог да го прости, взел и моята награда (в парична стойност)…"да ми я предаде в Шумен"...и я превърнал в бира, водка и мезета. Получи се голям конфуз. Извинения, извинения, чудеха се украинските домакини какво да правят. -Не се притеснявайте приятели, казах, - не съм писал тази песен за пари. Като се върнах в Шумен научих, че когато питали Енчо за текста на песента той отговорил: -Аз отдавна носех идеята в сърцето!???!

Наградата на Херсон 18.12.1979

В радиотелевизионния център в Херсон

През 1984-а, сина ми Артур бе приет в музикалното училище като тромпетист и Мари с децата се преместиха във Варна. Всяка събота и неделя пътувах за Варна и обратно. Месеци наред. Прибера се у дома - пусто. Не, не е точно така. Нашето куче, болонката Джема, ме посрещаше с радостен лай: Излизаме на разходка!!!! Приберем се, а тя търси децата навсякъде и вечер ляга пред тяхната стая. И двамата тъгувахме. Няколко дни преди 15 Септември помолих новия директор на радиото Марин Калинов да ме пусне във Варна за първия учебен ден на сина им. Отказа ми и тогава с "ехидна" усмивка извадих молба за напускане. /Бях много добър шахматист и бях обмислил ходовете/ - Ти ще напуснеш, когато аз напусна - развика се той - Не, д-р Калинов! Аз решавам кога да напусна! ... Разговора бе в четвъртък, в петък си прибрах нещата и напуснах радиото. Да си кажа честно, мъчно ми бе. 12 години от моя живот преминаха там, но не съжелявам. Никога не се обръщам назад! Гледам само напред! Такъв е девиза на моите прадеди. Във Варна започнах отначало. В радио Варна не ме искаха. Не ми прощаваха, че съм отишъл да правя ново радио в Шумен - конкуренция все пак. Карах такси, правех музикални репортажи за радио София, започнах да ремонтирам чадъри, от тъста се научих да правя обущарски ремонти. Първите 7 г. ни бе много трудно. Живеехме в 2 стаички под наем... Борех се да мога да построя втори етаж на бащината ми къща, докато най-сетне преодолях всички пречки и в края на 1989-а посрещнахме Коледа и Новата 1990 г. в новия си дом. Трябваше да работя един месец в тухларния завод в Белослав, рязах трупите за талпи в Кичево, от грубия строеж нататък поех всичко сам: мазилки, теракота и фаянс, ел. и ВиК инсталации, дограми, врати и библиотеки. Цялото ни семейство се включи в работата... На три пъти си рязох пръсти от ръцете на дърводелската машина, на три пъти се учих отново да свиря на пиано и продължих напред. Децата ми завършиха музикалното си образование и станах отлични изпълнители. Артур влезе с отличие и завърши с отличие Музикалната академия с магистърска диплома. И двамата сега свирят с различни състави в Скандинавските страни и като се върнат, отново започват да работят в обущарското му ателие "Джема".

Моите родители с три от вниучетата си:

Изабела, Ари и Алис

С любимите ми Мари, Ари и Алис.

След завръщането ми във Варна, както казах по-горе, работих разни неща, за да мога да издържам семейството си. Един ден ме поканиха в ТВ Варна на работа като режисьор на пулт.!??! Събрах много материали по темата и направих сборник “Наръчник на режисьора”. Изпратиха ме на специализация в София за 20 дни. От 6 сутринта до 24 ч. бях все в телевизията. В „пушалнята” се заприказвах с Бригита Чолакова - известна ТВ водеща, но не я познах (беше без грим). От дума на дума тя ми каза, да внимавам с колежките, които ме обучават: -Няма да ти разкрият своите тайни, защото нямат интерес от конкуренция във Варна. На другия ден в ІІІ студио се заприказвах и с една инженерка –Данута-полякиня омъжена в България. Споделих с нея разговора с Бригита Чолакова. Тя се подсмихна: - Вярно е, защото много хора сме обучили, но нито един не каза и една дума за благодарност -Данута, аз  съм арменец. Ние имаме друго възпитание. Кажи ми каквото знаеш и ще се убедиш, че не съм неблагодарник. Така започна усиленото ми обучение в ІІІ студио. След няколко дни се явих на изпит -един от 8-те кандидати за диплома. Председател бе режисьора Асен Траянов. Питат ме разни неща за камери, ракурси, обективи, пултове и в момента влиза един колега-тонрежисьор- Здравко, когото познавах от съвместната ни работа между радио и телевизия по време на концерти. Оказа се, че е член на комисията и трябва да ме пита за тонрежисьорската работа: -.Какво да го питам? -рече той. -Хачо е професор. Приятелю, виж какво пише в „Народна младеж „ за теб!. Взех вестника и какво: ”...За осми пореден път фестивала „Ален мак” в Благоевград започна с песен за България в изпълнение на Асен Масларски, след което прозвучаха песни на заслужилия артист Петър Ступел, Кирил Маречков, Хайгашот Агасян, Вили Кавалджиев и др.” -Здравко, тук не пише за мен.-Е да, но всички знаем, че това е твоята песен „От тук започва България”. Цялата зала пееше с Асен. Само,че той не обяви автора на песента. Никога не го е казвал. Ти бил ли си на „Ален мак”? -Никога-казвам. Какво да правя там?... Колега- намеси се в разговора Асен Траянов -Какъв сте всъщност вие? Журналист,тонрежисьор или композитор? -Арменец съм-отговорих. -Сега вече съм  на нова работа. Интересува ме само да натрупам опит и да продължа напред. Нека да продължим с изпита! -За теб изпита бе до тук. Изчакай малко да подготвим документите... След половин час ми дадоха диплома за режисьор на пулт и режисьор на музикални ТВ предавания. Вечерта отидох на гости в дома на семейство Данута и Ники Колеви с един голям букет рози и бутилка шампанско. Приказвахме до късно през нощта. Говорихме за историческите връзки между поляци и арменци, датиращи още от 12 в., за арменците в Полша: инженери, учени, професори и музиканти...: -Хачо, ти ми разказваш неща, които и аз като полякиня не съм чувала -възкликна Данута- От къде ги знаеш тези неща? -Данута, винаги съм се интересувал от всичко свързано с Армения и арменския народ -отговорих с усмивка - мога да ти говоря с часове. А това, че приказвах повече от вас е национална черта. Арменец-радиожурналист е специална комбинация. Благодарен съм ти за помощта, която ми оказа при подготовката и никога няма да забравя!... Върнах се във Варна и работих още един месец в ТВ Варна. Бях обаче  на 48 г. Ходех на дежурства, пишех сценарии за ТВ очерци на музикални дейци от района, но ме терзаеше мисълта, че вече съм доста възрастен, за да имам време да натрупам опит. Един мой колега от радио София -Христо Ковачев, старши тонрежисьор в радио София още в началото ми бе казал: -Трябва да минат 10 години Хачо, за да кажеш ..”аз съм тонрежисьор”. Същото се отнасяше и за новата ми специалност... За мое щастие една бивша моя колежка Надежда Борисова от радиото излезе в пенсия и аз кандидатствах на нейното място. Преместих се в радио Варна като музикален редактор, но като видях как колежките преписват материали от разни списания и ги представят за свои не издържах и един ден написах с перманентен маркер на стената ”Да преписваш ти буквално, туй е дело криминално. От закона се предпазвай -не кради, а преразказвай”- Радой Ралин. Колеги-това е за вас. Напущам ви, защото е под моето достойнство да работя тук. Хабер си нямате от журналистически жанрове, затова пък знаете от къде да преписвате. Напуснах радиото и се преместих във Фестивалния комплекс, защото там трябваше да има дигитално студио за записи, а аз имах нужната подготовка. Е, работих там 13 години, нямаше студио, затова пък излязох в пенсия. Прекрасно чувство да си свободен. Нямаш тъпунгери на главата си да ти казва какво да правиш и т.н.АЗ СЪМ ЩАСТЛИВ ПЕНСИОНЕР!Как ви звучи това?. Не е за вярване,но е така!

 

Цялото семейство работим като обущари. Правим го с удоволствие, защото ни доставя морално удовлетворение, пък и финансовата част е от значение. Един от нашите девизи е "Работи така, сякаш нямаш нужда от пари!" и правим ремонти, които другите обущари не могат. На Ари и Алис най-голямо удовлетворение им доставя правенето на нови обувки. То е все едно да изсвириш нещо трудно! Проект, модел, шиене на саята, опъване на калъп и на края-доволството на клиента. На мен пък ми е по-интересно да правя ремонт. Понякога се хващам да правя невъзможни неща, но ми доставя удоволствие. Няма значение колко време ще ми е нужно.Важен е резултата! Както казвам на шега"Най-хубавите жени на града идват при нас!" Имаме и много клиенти-чужденци живеещи във Варна. Германци, американци, араби, момичетата,които работят в чужбина пък си носят обувките да ги оправяме тук, защото там ремонтите са по-скъпи и не правят онова, което ние можем.

Задружното майсторско семейство

Имаме много куриозни случаи, за два от които ще ви разкажа: Бяхме още на "Отец Паисий". Децата свиреха в чужбина. Ари в Швеция, Алис в Южна Корея. Аз си работя и слушам диск с Луис Армстронг. Влиза една хубава жена: -Добър ден!. За първи път виждам обущар да слуша джаз... -Ама това джаз ли е? - удивлявам се аз -Аз съм учила в консерваторията! -Е,щом сте учила тогава ми кажете кой свири, от кое време е това изпълнение, как е бил облечен тромпетиста, как са изглеждали обувките му, от кой град е? -Въпросите ми валяха един след друг... -Ние не сме учили история на джаза-отговаря леко смутена дамата. -Е, щом не сте учили история на джаза... история на музиката сте учили, нали? Колко опери е написал Вагнер? -Ами, спомням си за три: "Танхойзер", "Летящия холандец" и "Пръстена на нибелунгите" -А "Майстерзингери"? - питам -А, да! ...Как се е казвал главния герой? Какъв е бил по професия? -продължавам да питам. -Не знам. -Ханс Загс се казвал. Бил е обущар! -заковах я. Знаете ли защо аз знам? Защото съм аз съм завършил Музикалната академия. А вие, госпожо най-вероятно сте завършили музикално - педагогичния институт в Пловдив.(няколко години след този разговор там се премести теоретичния факултет на академията) ...Другият случай, вече в новото ни ателие на "Сливница" ...Влиза една млада госпожа...: Добър ден! -Добър да е! –отговарям и продължавам да работя. Това, което сте написали най-горе на павилиона "Обущарят!" не е правилно. Думата е обущар. Така ли? -питам -Вижте госпожо. Когато бях в ІV отделение на арменското училище през 1948 г. на миналия век, учехме за съставните части на изречението. Обущар е с непълен член!.. Ето едно просто изречение: Във Варна има много обущари!... Правилно ли е? -питам.. .-Да ! -Слагам запетайка, ...но обущарят е един! Правилно ли е? -пак питам ...С пълен член и удивителна .Правилно ли е ? -пак питам. – Да! -смутено отговаря жената.... правя една пауза и казвам: -Госпожо, забравих да добавя, че аз съм арменец с две висши: музика и журналистика и 35 години бях в радиото. Тонрежисьор и редактор. Искате ли да спорим дали е правилно онова, което сме написали отвън?... -Какво ми трябваше да се обаждам-смущава се дамата... -Да де!-подхилвам се аз... Седна,разприказвахме се и стана наша добра клиентка. Когато човек работи с хора, трябва да бъде готов за всякакви ситуации. Ние сме винаги усмихнати, винаги любезни и с търпение обясняваме на клиентите какво може да се направи, колко ще струва, а понякога им казваме, че е по-добре да си купят нови обувки. Даже една девойка ни подари стихотворение за усмивката. Често ни носят цветя, бонбони, кола или бутилка вино....

Аз съм щастлив човек. Имам прекрасна съпруга, две талантливи деца, с които се гордея–изключителни музиканти и майстори и три прекрасни внучки -засега: Анжелика на 12г. на Алис, и двете момиченца на Ари: Мериан на 5 и Беатрис –на 3. Имал съм и 4кучета: Джеки, Джема, Рой и Агат, които са вече във вечните ловни полета и Мони, която е още жива. Нарекъл съм я Тихата стъпка. На 13 г.е, но все още привлича погледа и носа на кварталните кучета, когато е на разходка. Джема и Рой са погребани на едно място, което имаме във вилната зона, а Агат го кремирахме и праха му е в една каменна ваза в двора, в която растат "кученца". Живеем в общ дом срещу басейна край Морска гара. Имаме прекрасен двор с езеро и много цветя и бамбук около оградата. Цялата ни къща е обвита в дива лоза.

Ние сме едно голямо задружно семейство и това го пожелавам на всички хора по света. Винаги мислим положително и вярваме, че Господ ни помага. Дай Боже същото на другите. Амин!