КРАТКА ИСТОРИЯ НА РОДА НА НАХАРАР МИСАКЯН


Всеки човек си има мама и татко, баби и дядовци, но немислимо е да се помнят имената на всички прадеди ако я няма родовата памет. В съзнанието на потомците остава онзи от тях, който е надмогнал личното си битие, който се е издигнал най-високо в сферата на духа и по този начин е получил безсмъртие. Праотецът-първопричината за създаването на рода, началото на родословното дърво. По законите на генетиката, делът на неговата кръв намалява във всяко следващо поколение, но спомена за живота му-не. Той придобива сакрално измерение, защото праотецът е най-достойния и най-великия в целия род.Така той става мит и спойка-здрава, свещенна между поколенията във времето. Всички негови потомци определят себе си за продължители на неговата личност.
Рисунка на Агън от 15 в от книга за Ани издадена от Мхитаристката конгрегация  в арм.манастир на о-в Сен Лазар край Венеция.
<><><><> </>
Общ изглед на Агън -1900 г. - от книгата "Агънци" на А. Кечиджян, издадена в Букурещ-1942 г.
Най-ранни сведения за рода на нахарар Мисакян са намерени в изследванията на патриарх Агоп Налеян, свещенник Ованес Кадзагян, Аракел Кечиджян, Алексан Папазян и други историци. Всички те подчертават факта, че историята на град Агън започва от лятото на 1021г., когато 72 нахарарски и ишхански рода и техните хора напущат столицата Ани заедно със шахиншах Сенекарим ІІ от рода Арцруни. Той предава своето царство Васпураган (Малка Армения) на византийския император Василий II от арменската Македонска династия. Това става заради селджукските турци, които непрекъснато нападат източната граница на държавата. Василий II също има интерес да разшири империята си на изток и предлага на  цар Сенекарем ІІ ново владение със столица Сепастия.
По пътя на запад, на границата на Малък Хайк, част от водачите на родове решават да останат в една живописна планинска местност на брега на река Ефрат и да  основат ново селище наречено Пагер (дворове), край манастира „Сурп пъргич”. По-късно града е преименуван на Майрдуник (Майчин дом), а през 14в. вече е Агън (аг-извор). Всеки квартал се ръководи от своя нахарар (княз) или амира (“aмира е дума от персийски произход и означава емир на арабски-княз, водач, военачалник. От там амиратус на латински-адмирал). През 17 в. градът вече се нарича Егине, а три века по-късно вече е Кемалие в чест на Кемал Ататюрк.
 





































































































Рисунка на мост над река Ефрат към Агън от 15в.
Цитат от  историка Зобанян:
превод от арм : "Мястото, на което тези князе и техните приближени са създали град Агън и околните селища е планинско и подходящо за защита, на  десния  бряг на р. Ефрат, с много извори и плодородна почва"

С течение на вековете градът се разраства, но потомците на преселниците от Ани-баронвортинеръ (децата на бароните) живеят във своите махали. Сред тях са и наследниците на амира Мисакян.

Мисакян тах (махала) 1895 г. –снимка от "Книга за Агън и агънцинеръ" от Аведис амира Азарян, Букурещ -1939г.

Пасаж за историята на Агън от патр. Агоп Налеян от книгата "Агънци" издадена от Мхитаристката конгрегация (разказ за създаването на селището по преданията).

Целият град е бил опасан от напоителни канали и във всеки дом имало течаща вода. Къщата на амира Мисакян е била сред най-големите, с просторна градина и много плодни дървета и лозя.


Общ изглед от домовете на потомци на амира  Мисакян-1906г. Личен архив.

Много пътешественици са посещавали Агън през вековете. Белгийският археолог Леополд Фавър (1846-1922) пише на Аракел Зобанян от Агън през 1901 г.: "...Прекосил съм почти цяла Турция. Бил съм в много градове, но като вашия град друг не съм срещал. Впечатлен съм от  трудолюбивото население и толкова много интелигентни арменци владеещи по няколко езика.” (Google-Ermeni meselesinin). Пруският фелдмаршал Хелмут Карл фон Молтке (1848-1916), военен стратег и строител на крепости, в едно писмо от 11.12.1880 г . възкликва: "...Това е град мечта! Като приказка! Каква архитектура, която може да бъде дело само на хора със големи сърца." Сър Филип Кърри, консул във Харперт, през 1896 г. по повод на погромите над арменците, пише до английското правителство: " Град Агън е сред най-уредените и чисти градове във Турция. Хората там са много интелигентни и трудолюбиви"

Най-разпространените професии в Агън са: копринарство, металообработване, тъкачество, килимарство, финните заняти и най-вече търговията. От града са изнасяли най-много коприна във цяла Европа-Швеция (Стокхолм), Англия (Манчестер), Белгия (Лиеж), Франция (Марсилия), Холандия и Испания.

По време на ислямизацията единственно Агън е устоял сред околните селища да запази своята христинска вяра.

Образованието на децата е било сред най-важните задачи на градските първенци. Барондереръ-старейшините са построили няколко училища,където се е усвоявал книжовния арменски език (крапар), геометрия, физика, история, математика и други.


Снимка на отличниците на арменското училище през 1900г. Вторият от дясно е един от потомците на амира Мисакян - Крикор Мисакян (копието е от снимка на дагеротип-личен архив).

Както бе споменато по-горе, една от махалите се е наричала Мисакян тах. Много от мъжете от рода са били избирани за кметове на града. Един от най-известните е бил Яхуб амира,за когото са запазени много легенди и анекдоти.Той е бил уважаван за своите качества както от арменското население така и от османските управници,които се съобразявали с него и решенията му.

Портрет на Яхуб амира - кмет на Агън


с сал през Ефрат -1881 г.

Веднъж при Яхуб амира идва един турски големец и по време на кафето го пита: Яхуб ага, от къде идва името Мисакян?... Кметът отпива глътка  кафе и отвръща: "... Бей ефендим! Историята е много стара и се е превърнала в легенда. През 301 г., когато арменците приели християнската религия, нашия пра-пра-прадядо кръстил своя първороден син Мисак, който поставил началото на нашия род. Мисаил е един от четиримата младежи от еврейски  княжески родове пленени 600 години пр. Хр. от Навуходоноср. Те насилствено били прекръстени с персийски имена. Данаил, Анания, Мисаил и Азария получили имената Валтазар, Седрах, Месах и Авденаго." Месах на арменски се произнася Мисак. Ето какво пише в библията в пророчеството на Данаил /1-3/: "И намери 4 младежи  от княжески произход и нареди да научат всичко за халдейската култура. И Бог им даде знание и разум във всяко учение и мъдрост. Навуходоносор ги намери десетократно по-добри от всичките влъхви и вражари в царството." Мисаил на староеврейски значи силен като бога, от там на персийски Месах-вдъхновен от богинята Саха-Венера.


Мисак бил храбър младеж, скоро се проявил като смел войн и бързо се издигнал в йерархията. Арменския цар го взел за свой съветник и  го направил нахарар-военоначалник. Много от неговите потомци по-късно са заемали важни постове във Васпураган и Ани. През 1021 г. родът ни се е преместил тук и е един от създателите на този град. В древността само благородниците имали едно име. При нас Мисак е основоположника на рода, а ние сме Мисакян-потомците на Мисак.

Най-големия син на Яхуб амира –Мирак  е наследил качествата на баща си: честност, смелост, прям характер, голяма съобразителност и дипломатически качества, които му помагали често да спасява своите съграждани от посегателствата на османлиите. Синът му Пилибос амира също е бил кмет и съдия в града. Пилибос амира имал двама сина: Бохос и Бедрос. Бохос останал ерген, а брат му имал две момчета: Каприел и Минас. Каприел имал един син-Бедрос и дъщеря Ануш омъжена за един от синовете на амира Хорасанджян. Един ден Яхуб амира събрал всички и като старейшина на рода разпоредил: Деца, годините  минават, а ние вече почти не помним нашите предци. Положете всички усилия, търсете в книгите и искам от вас да направите всичко, за да не забравяме историята на нашия род. От днес нататък заповядвам да си водите бележки и да съхранявате написаното за поколенията. Всеки първороден син от рода е длъжен да продължи делото...

Мирак амира

Бедрос амира


Ехиазар амира

Ехиазар амира продължил търговските дела на баща си Бедрос със голям успех и при едно от посещенията си в град Ван се запознал с девойка от богат асирийски род-Шамира, за която по-късно се оженил. Тя  била много интелигентна, владеела четири езика и по нейно настояване децата получили най-високото образование за онова време. Най-големия им син се наричал Мисак.
Снимка на част от фамилията на Мисак амира (копие от снимка на дагеротип)

Честване на Вартавар-цветница в Агън-1890 г. (копие от книга за Агън) 

Мисак амира е роден в Агън през 1755 г. и твърде млад е изпратен да учи в Истанбул заедно с по-малкия си брат. Там двамата влизат в кръга на барон вортинеръ и постепенно поемат търговските дела на баща си. Мисак амира е сред най-богатите арменци и участва активно в работите на арменската общност. Подпомага финансово строежа на нови арменски училища и църкви в родния си град и Истанбул. Последната църква, за която дарил много пари е на името на пророк Даниил и тримата младежи: Сетрах, Месах и Авденаго в Бояджикьой (Истанбул).

His Beatitude Mesrob II, Armenian Patriarch of Istanbul and All Turkey, presided over the Divine Liturgy at the celebration of the Name Day of the Boyacikoy Church, which occurred on the occasion of the commemoration of the Prophet Daniel and the three youths Shadrack, Meshack, and Abednego, on 14 June 2005.
Негово високопреосвещенство Месроб ІІ, Патриарх на арменците в Истанбул и цяла Турция, води света литургия по случай имения ден на арменската църква в Бояджикьой и църковното поменуване на пророк Данаил и тримата младежи Сетрак, Месах и Авденаго, на 14 Юни 2005 г.


The procession following the Divine Liturgy moved to the chapel in the church’s basement, which was renovated by the Parish Council of Boyacikoy. His Beatitude the Patriarch dedicated the chapel to the Holy Prophet Elisha, and consecrated it with Holy Myron. Prayers were then offered for the repose of the soul of the philanthropist Misak Amira Misakyan who has constructed the Boyacikoy church.


По време на молебена, след литургията  в параклиса, патриарх Месроб ІІ  призовал присъстващите да се помолят за душата на големия филантроп Мисак амира Мисакян, който е построил тази църква.(Снимките са  от http/www.lraper.org/mdin.aspx?Aition=Chang)

Баронвортинеръ в Истанбул били обединени в благотворителна организация -„Пахтаперутюн”(пахт-щастие,пер-донеси/на базата на източното учение фън шуи- много популярно  сред потомците на амирите). Организацията имала за цел да подпомага и младите арменци, които искат да продължат учението си в чужбина. Мисак амира Мисакян спонсорирал обучението на шестима младежи във Франция. Сред тях е и Аведис амира Хорасанджян,който завършва Сорбоната и се завръща в Истанбул като пианист и композитор. Той е първия арменец учил в това висше училище и е братовчед на баба ми Ахавни –по баща Хорасанджян. Аведис амира става професор по пиано в училище „Шахназарян”. Освен с преподавателска дейност той композира и много детски и училищни песни. Умира през 1890 г. в един от погромите над арменците в Истанбул.

Професор амира Хорасанджян с една от ученичките си.

Мисак амира Мисакян е бил женен за Вартухи от рода на амира Азнавурян. Те са имали три момчета: Харутюн, Ехиазар и Вартерес. След завършване на обучението си в училище и тримата се захващат с търговия в града, но Вартерес заминава за Одрин, а по-късно, след освобождението на  Румъния при Карол І се премества в Букурещ. Там той развива голяма търговска дейност и започва да подпомага много свои сънародници. С негово финансово участие са построени арменската църква и училището, което носи неговото име. По-късно е добавено името на още един филантроп-Кесикян. В училището до петдесетте години на миналия век се е пазел масления портрет  на амира Мисакян (в-к”Ереван”от 20 декември 2000 г. , в-к”Харач”-Париж от 12 август 1976 г. и в-к”Вахан”от 21  февруари 2006 г.)

Портрет на  Вартерес амира Мисакян (1805-1865) 

Венис Капон-съпругата на Вартерес (1824-1862)


Вартерес амира е бил красив мъж и много често неговите приятели и търговски партньори го подкачали, че е крайно време да се ожени, но той с усмивка отговарял, че още не е срещнал жената на своите мечти. Залисан в търговски дела и благотворителна дейност той все не намирал време, но докато бил по работа в Крим на една вечеря видял млада жена, която му направила силно впечатление с красотата и ума си. Тя била от известен караимски род и се е казвала Венис (Венеция) Капон.  (виж Google-karaim).

След като се завърнал в Букурещ приятелите му забелязали, че е станал разсеян и постоянно говори за Крим, за хората живеещи там, за намеренията му да премести делата си на полуострова. При една среща с братята си в Одрин споделил с тях, че е решил да се задоми и че избраницата му е еврейка-караим. Тогава  батко му Харутюн казал: „Варто, какво те притеснява това. Забрави ли ,че и нашата майка не е арменка, а асирийка, но си спомни как тя държеше на арменското самосъзнание. Щом си влюбен в това момиче не чакай, а помоли баща й за нейната ръка. Ние пък искаме племеници. Какъв е девиз на Мисакяните? - Щом си решил - действай!” Така на 40 г. Вартерес станал глава на семейство. (Из спомените на сина му амира Харутюн –Русчуклу в записките на дядо ми Хорен, син на Харутюн)

Харутюн (1844-1867)  след завършване на образованието си започнал работа при баща си. Отначало бил негов представител в различни страни тъй като владеел 5 езика, а по-късно започнал свой бизнес. Заради него се преселил в Русчук (Русе) и скоро се оженил. Бил известен като Харутюн амира-Русчуклу. Бил много активен в обществените дела като баща си и дядо си  в Русчук и Одрин (в-к”Вахан” от 21 ІІ 2006 г.). Братовчед му –Диран бей Мисакян бил член на Османското правителство, а брат му –Ховсеп, посланик в няколко страни. Харутюн амира имал двама сина: Хайгаз  роден през 1866г. - прочут с ангелския си глас и благ характер и Хорен (1867 -1949г.). Докато Хайгаз бил кротък и на мравката път правел, то Хорен израстнал като буен младеж, наследил качествата на караимите известни със своята смелост, решителност и борбен дух. Оженил се за Дикранухи Герекмезян от Шумен и имал две дъщери: Мадлен и Зарухи. Воден от патриотични чувства оставил семейството и се записал като доброволец с друго име и професия (като столар от Русе, заради баща си) в Арменската рота под командването на генерал Антраник и поручик Нждех към Македоно-одринската дружина, участвала в Балканската война. „Бях санитар в І рота на Дебърската опълченска дружина.Имах пушка бердана. Помня и част от клетвата: Обещавам се и се кълна в знамето на всемогъщия Бог, че аз ще слугувам честно и вярно на княза и нема да пожаля кръвта си във войната, за което целувам кръста. Амин!” (из спомените на дядо Хорен)
Хорен  с шурея си Кеворк Герекмезян

Командването на Арменската дружина-Хорен е на втория ред с пушка „бердана” в ръце.
В българските и гръцки военни документи е отбелязано героичното участие на арменските доброволци в боевете край Мостанли, Узун Амитлери и Марашли. Там били пленени много турски войници, офицери и един от командващите - Явеп паша (Меракли-15 Ноември). Много доброволци били наградени с ордени и медали, но на 12 Май същата година ротата била разформирована. По-голямата част от доброволците продължили да воюват на страната на Гърция, Франция и Австро-Унгария. Сред тях бил и дядо ми „Попаднал в плен и почти две години от него нямала никаква вест: -Живеехме в едни раздърпани палатки...храната не достигаше. Тревожех се за семейството си ... даже писма не можехме да изпращаме..” (Из спомените на дядо ми Хорен)

Дядо Хорен -1947 г.




5 коментара:

  1. моите песни:https://www.youtube.com/results?search_query=%D0%BF%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5+%D0%BD%D0%B0+%D1%85%D0%B0%D1%87%D0%BE+%D0%BC%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BA%D1%8F%D0%BD

    ОтговорИзтриване
  2. амира е благородническа титла за арменци от Ани служили в двора на Сеникарем Втори шахиншах на Васпураган-Малка Армения.Наименованието е останало от годините,в които Армения е била под персийско иго.Благородниците и техните потомци в новосъсздадения град Агън са използвали това обращение.

    ОтговорИзтриване
  3. Титлата АМИРА се епредавало по наследство на най-големия син или на последния жив наследник на рода Мисакян.След мен е синът ми Артур,който има две дъщери -Мериан и Беатрис.

    ОтговорИзтриване
  4. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  5. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване